Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
13.09.2018 00:47 -
кратка история на девиза „Свобода или смърт“
„Свобода или смърт“
Няма българин, който да не е виждал знамената от Априлското въстание през 1876 г. с извезаната фраза „Свобода или смърт“. Но откъде се появява там? Наша хрумка ли е, или е заемка от други? За първи път изразът „Свобода или смърт“ се среща в поемата „Горски пътник“ на Георги Сава Раковски от 1857 г.: „Златна зелена светла хоръгва//С’ една странъ „Свобод’ или смърт!!!“//Страшны вид лъвов изобразява// С’ друга странъ „Бог с’ нами напред!!!“. Най-вероятно е зает от популярния лозунг от гръцката борба за освобождение от 1820 г., който по-късно става и национален девиз на Гърция. Нещо повече – гърците приемат, че деветте ивици на знамето им символизират деветте срички на фразата – на гръцки. Но тази фраза не е и гръцка – те също я заемат. Възможно е да идва от вестника на френския революционер и публицист Камий Демулен. Първият брой на Le Vieux Cordelier („Старият кордилиер“) от 5 декември 1793 г. носи заглавието Vivre Libre ou Mourir („Живей свободен или умри“). По това време и прословутият лозунг, приписван на Антоан Франсоа Моморо – „Свобода, равенство, братство“, е четирисъставен – „Свобода, равенство, братство или смърт“. По-късно обаче думата „смърт“ отпада заради асоциациите с якобинския терор. По-вероятно обаче е фразата да е вдъхновена от финала на прословутата реч на Патрик Хенри – политик и губернатор на Вирджиния, произнесена в Ричмънд на 23 март 1775 г. „Дайте ми свобода или ми дайте смърт“ (Give me Liberty, or give me Death!). Любопитно е, че самата реч е публикувана чак през 1816 г. от юриста Уилям Уърт – 17 години след смъртта на Хенри. Поради това има немалко съмнения дали наистина Хенри е произнесъл тази фраза, или е добавена като ефектен финал от самия Уърт. От друга страна, през 1775 г. фразата „Свобода или смърт“ се появява за първи път и върху знаме – това на минитмъните от Кулпепър, Вирджиния, през 1775 г. Корените на фразата „Свобода или смърт“ обаче като че отиват още по-далеч в годините. Някои учени предполагат, че изразът от речта на Хенри може да е парафраза на реплика от пиесата „Катон“ на английския писател и политик Джоузеф Адисън, създадена през 1713 г.: „Не е време да се говори за каквото и да е друго освен за окови и завоевания, свобода или смърт“ (действие II, картина 4). Тази пиеса е била популярна тогава и е била позната на дейците от Американската война за независимост. А само година след появата й – през 1714 г., Барселона е обсадена от испанския крал Филип V. Защитниците на града издигат черно знаме с надписа Viurem lliures o morirem („Ще живеем свободни или ще умрем“). Иронично е, че подобен е и девизът на тези, срещу които са се бунтували българите – по време на войната за независимост 1919-1923 г. турското съпротивително движение издига лозунга Ya istiklal ya ?l?m – „Независимост или смърт“. източник https://kafeneto.wordpress.com
Няма българин, който да не е виждал знамената от Априлското въстание през 1876 г. с извезаната фраза „Свобода или смърт“. Но откъде се появява там? Наша хрумка ли е, или е заемка от други? За първи път изразът „Свобода или смърт“ се среща в поемата „Горски пътник“ на Георги Сава Раковски от 1857 г.: „Златна зелена светла хоръгва//С’ една странъ „Свобод’ или смърт!!!“//Страшны вид лъвов изобразява// С’ друга странъ „Бог с’ нами напред!!!“. Най-вероятно е зает от популярния лозунг от гръцката борба за освобождение от 1820 г., който по-късно става и национален девиз на Гърция. Нещо повече – гърците приемат, че деветте ивици на знамето им символизират деветте срички на фразата – на гръцки. Но тази фраза не е и гръцка – те също я заемат. Възможно е да идва от вестника на френския революционер и публицист Камий Демулен. Първият брой на Le Vieux Cordelier („Старият кордилиер“) от 5 декември 1793 г. носи заглавието Vivre Libre ou Mourir („Живей свободен или умри“). По това време и прословутият лозунг, приписван на Антоан Франсоа Моморо – „Свобода, равенство, братство“, е четирисъставен – „Свобода, равенство, братство или смърт“. По-късно обаче думата „смърт“ отпада заради асоциациите с якобинския терор. По-вероятно обаче е фразата да е вдъхновена от финала на прословутата реч на Патрик Хенри – политик и губернатор на Вирджиния, произнесена в Ричмънд на 23 март 1775 г. „Дайте ми свобода или ми дайте смърт“ (Give me Liberty, or give me Death!). Любопитно е, че самата реч е публикувана чак през 1816 г. от юриста Уилям Уърт – 17 години след смъртта на Хенри. Поради това има немалко съмнения дали наистина Хенри е произнесъл тази фраза, или е добавена като ефектен финал от самия Уърт. От друга страна, през 1775 г. фразата „Свобода или смърт“ се появява за първи път и върху знаме – това на минитмъните от Кулпепър, Вирджиния, през 1775 г. Корените на фразата „Свобода или смърт“ обаче като че отиват още по-далеч в годините. Някои учени предполагат, че изразът от речта на Хенри може да е парафраза на реплика от пиесата „Катон“ на английския писател и политик Джоузеф Адисън, създадена през 1713 г.: „Не е време да се говори за каквото и да е друго освен за окови и завоевания, свобода или смърт“ (действие II, картина 4). Тази пиеса е била популярна тогава и е била позната на дейците от Американската война за независимост. А само година след появата й – през 1714 г., Барселона е обсадена от испанския крал Филип V. Защитниците на града издигат черно знаме с надписа Viurem lliures o morirem („Ще живеем свободни или ще умрем“). Иронично е, че подобен е и девизът на тези, срещу които са се бунтували българите – по време на войната за независимост 1919-1923 г. турското съпротивително движение издига лозунга Ya istiklal ya ?l?m – „Независимост или смърт“. източник https://kafeneto.wordpress.com
Следващ постинг
Предишен постинг
Аз бих казал,че девизът е общочовешки понеже има още по-стари данни които сочат,че някои народи са го прилагали на дело и така са вдъхновили теоретиците на свободата да го изпишат с думи. Най-старият пример за практическото прилагане на този девиз,с който аз разполагам е самоубийството на последните оцелели защитници на еврейската крепост Масада (73 г. от н.е.)- те са предпочели смъртта пред алтернативата да изгубят свободата си. Българите също са прилагали този девиз на дело,без да знаят нищо за защитниците на Масада- цялата страна е пълна с легенди за момичета,които са предпочели да се хвърлят от някоя скала в пропастта или в морето и да умрат свободни,вместо да станат турски робини. Затова тук в началото е делото- словото е дошло после,за да опише делата на хилядите хора,които са загинали за да опазят свободата си. Но дори да не бяха тези примери пак можем да посочим дела,които се родеят много с тях- това са делата на всички въстаници против робството в това число на Спартак и на много безименни египетски роби в това число на нашите въстаници на Петър Делян,които са рискували живота си за свободата и така са приложили същия девиз на дело. Дали са го изричали и на думи това е друг въпрос,но за част от случаите не се съмнявам че е така,понеже те са имали същото мислене като нашите борци за свобода.
цитирайЗдравей, Диданов. Добра тема си пуснал на рождения си ден. Честито със закъснение, имах чести дежурства и два дена не влизах в интернет. Изразът е наш девиз, но взет от преди, не съм сигурен точно откъде. Благодаря, че написах, за да прочетем, защото и други няма да знаят.Поздрави!
цитирайда съгласен съм, че става дума за общочовешки девиз, макар доскоро да го асоциирах с нас българите.Поздрави!
цитирайтемата стана малко случайно покрай предишния постинг за "Съединението прави силата", но е хубаво да се знае, поздрави :)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?